Свръхдефицитът в България: проблемът не е само колко харчи държавата, а и как го показва

България навлезе в 2026 г. с тревожен фискален сигнал: бюджетният дефицит за 2025 г. вече не изглежда като техническо отклонение, а като симптом за по-дълбок проблем в управлението на публичните финанси. На касова основа бюджетът за 2025 г. завърши с дефицит около 6.828 млрд. лв., или приблизително 3.1% от БВП, според данни, цитирани от Министерството на финансите.

Още по-притеснителна обаче е картината на начислена основа, която се използва в европейската статистика за сектор „Държавно управление“. По предварителни данни на НСИ за 2025 г. България отчита дефицит от 4.113 млрд. евро, или 3.5% от БВП. Това поставя страната над референтната стойност от 3%, заложена в правилата на ЕС.

Защо това е проблем

Европейската процедура при прекомерен дефицит не е просто формалност. Тя е механизъм, чрез който ЕС следи държавите членки да поддържат бюджетна дисциплина. Референтните стойности са ясни: дефицит до 3% от БВП и държавен дълг до 60% от БВП. Ако държава надхвърли тези граници или има риск да ги надхвърли, Европейската комисия може да изготви доклад и да започне процедура.

При България проблемът е двоен. От една страна, дефицитът за 2025 г. вече е над допустимото равнище по европейската методология. От друга страна, през първите месеци на 2026 г. тенденцията не изглежда успокояваща. Към края на март 2026 г. салдото по консолидираната фискална програма е отрицателно в размер на 1.528 млрд. евро, или 1.2% от прогнозния БВП. Към края на април Министерството на финансите очаква дефицитът да нарасне до 1.75 млрд. евро, или 1.4% от прогнозния БВП.

Това означава, че още в началото на годината държавата изчерпва значителна част от допустимия годишен дефицит.

Касова основа срещу реалната картина

Големият проблем е, че обществото най-често вижда бюджета през касовата основа. Това означава, че се отчитат основно парите, които реално са влезли или излезли от бюджета. Ако държавата е получила фактура, поела е ангажимент или е натрупала задължение, но още не го е платила, този разход може да не се вижда веднага в касовия отчет.

Точно тук се крие опасността. На хартия дефицитът може да изглежда овладян, защото част от плащанията са отложени. Но това не означава, че разходът не съществува. Означава само, че още не е платен.

Това е все едно семейство да каже: „Този месец сме добре, защото не сме платили сметките.“ Да, в портфейла временно има повече пари, но задълженията не са изчезнали. Те само са преместени напред във времето.

Защо трябва да се публикуват и реалните приходи и разходи

Време е държавата да започне да показва на обществото не само касовото изпълнение, а и по-ясна картина на начислените приходи и разходи — тоест тези, които вече са възникнали като права и задължения, дори още да не са платени.

По този начин:

Първо, гражданите трябва да знаят реалното състояние на бюджета. Не е достатъчно да се каже колко пари са платени до момента. Трябва да се знае и колко разходи са поети, колко фактури чакат плащане, колко задължения са натрупани и колко приходи са начислени, но още не са събрани.

Второ, така ще се ограничи изкушението разходите да се „крият“ чрез отлагане. Ако едно министерство не плати навреме на фирми, общини или доставчици, касовият дефицит временно изглежда по-нисък. Но реалният натиск върху бюджета остава.

Разликата между „платено“ и „дължимо“

Най-голямото объркване идва от това, че в публичния разговор често се смесват две различни неща: платени разходи и възникнали разходи.

• Платен разход е този, при който парите вече са излезли от бюджета.
• Начислен разход е този, при който държавата вече има задължение — например има договор, извършена услуга, доставена стока или дължимо плащане — дори парите още да не са преведени.

Първите три месеца на 2026 г. са предупреждение

Дефицит от 1.528 млрд. евро още към края на март 2026 г. не е маловажен сигнал. Да, първите месеци на годината често имат специфична динамика — приходите и разходите не вървят равномерно. Но когато страната вече е приключила предходната година с дефицит над 3% по европейската методология, всяко ново ускоряване на дефицита трябва да се приема сериозно.

Какъв е изводът

България няма проблем само с едно число. Проблемът е в доверието към бюджетната картина. Когато официалният разговор се води основно на касова основа, обществото вижда само част от истината. А при бюджетен дефицит частичната истина е опасна, защото позволява политически удобни интерпретации.

Ако държавата иска доверие, трябва да публикува по-разбираемо и редовно не само касовите данни, но и реалните начислени приходи и разходи.

Свръхдефицитът за 2025 г. и слабият старт на 2026 г. показват, че България трябва да се върне към по-строга финансова дисциплина. Но дисциплината започва с прозрачно и пълно представяне на бюджетната истина пред гражданите.