Пенсионни фондове и ETF: доходност, такси и риск

Българската пенсионна система е изградена върху три стълба – държавно обществено осигуряване, задължително допълнително пенсионно осигуряване и доброволно пенсионно осигуряване. Вторият стълб – универсалните пенсионни фондове (УПФ) – беше въведен с идеята част от пенсионните спестявания да се натрупват индивидуално и да се инвестират на капиталовите пазари.

През последните години обаче все по-често се поставя въпросът дали този модел изпълнява целите си, след като доходността на много фондове остава сравнително ниска спрямо алтернативни дългосрочни инвестиции като глобални борсово търгувани фондове (ETF), а осигурените лица плащат и значителни административни разходи.

Какви осигурителни вноски плаща един работещ човек?

Общата осигурителна тежест за работник и работодател включва няколко компонента:

• 14,8% към фонд „Пенсии“ (родени след 1960 г.)
• 5% за допълнително задължително пенсионно осигуряване
• 3,5% към фонд „Общо заболяване и майчинство“
• 1% към фонд „Безработица“
• 0,4% – 1,1% към фонд „Трудова злополука и професионална болест“
• 8% здравно осигуряване

Какво представлява 5% вноска към УПФ?

При родените след 1960 г. част от пенсионната осигуровка не отива в държавния фонд „Пенсии“, а се насочва към индивидуална партида в универсален пенсионен фонд.

Идеята е:

• средствата да бъдат инвестирани;
• да се натрупа личен пенсионен капитал;
• бъдещият пенсионер да получава допълнителна пенсия.

На теория това създава връзка между внесените средства и бъдещото плащане.

Каква е реалната доходност на универсалните пенсионни фондове?

Данните за периода 2021–2025 г. показват значителни разлики между фондовете. Средната доходност за сектора е около 2–3% годишно за този период, значително под инфлацията и практически унищожаваща реалната покупателна стойност на спестяванията.

Сравнение с пасивни ETF инвестиции

Основният аргумент на критиците на втория стълб е, че дългосрочните глобални ETF стратегии исторически са постигали по-висока доходност, значително надвишаваща инфлацията.

Например широки борсови индекси като:

• глобални акции;
• американския индекс S&P 500;
• развитите пазари;

в исторически план са показвали по-висока средна номинална доходност за много дълги периоди.

На пръв поглед обаче трябва да се отчете, че сравнението не е напълно равностойно:

УПФ:

• имат регулаторни ограничения;
• инвестират по-консервативно;
• трябва да управляват риск за милиони лица;
• не могат да държат изцяло рисков портфейл.

ETF:

• може да следват почти 100% акции;
• имат пазарен риск;
• инвеститорът носи цялата отговорност;
• няма гарантиран доход.

При правилно конструирана месечна инвестиция в ETF, при които историческата средна доходност се движи в порядък 8–9%, рискът е значително редуциран в дългосрочен план.

Проблемът с разходите

Освен доходността, важен въпрос са таксите. Пенсионните фондове имат разходи за:

• управление;
• администрация;
• информационни системи;
• обслужване;
• контрол и регулации.

Дори малка годишна такса върху голям капитал има сериозен ефект. Например при 40 години спестяване разлика от 1–2 процентни пункта годишно в нетната доходност може да доведе до значителна разлика в крайния капитал.

Трябва ли да се премахне задължителната 5% вноска?

Аргументи „за промяна или премахване“:

• доходността често изостава спрямо по-евтини инвестиционни инструменти;
• осигурените лица нямат пълен контрол върху средствата;
• административните разходи намаляват натрупването;
• ограниченията могат да водят до прекалено консервативни портфейли.

Възможни реформи вместо пълно премахване

Вместо директно премахване на втория стълб могат да се обсъждат:

• намаляване на таксите;
• по-голяма инвестиционна свобода при контрол на риска;
• въвеждане на индексни пенсионни портфейли с ниски разходи;
• по-голяма прозрачност на индивидуалните партиди;
• право на избор между различни инвестиционни стратегии.

Заключение

Задължителната 5% вноска не изпълнява функцията си да допринася за увеличаване на богатството на осигурените, което води до извода, че трябва да се направи анализ на нейната целесъобразност. Нещо повече, вноската не решава текущия проблем с дефицита в пенсионната система, а само води до допълнително бреме за работодатели и самоосигуряващи се лица. Всичко това води до извода, че към момента липсва финансов и икономически довод тя да съществува в сегашния си вид.

💡 Основен извод

Без съществена реформа на разходите и инвестиционните възможности задължителните 5% към УПФ остават неефективен инструмент за натрупване на пенсионно богатство.