Нулева ставка на ДДС за основни храни: необходима мярка срещу поскъпването и социалното напрежение

На 18.5.2026г. бе внесено предложение в НС за изменение на ЗДДС и въвеждане на нулево ДДС при доставки на основни храни.

В България през последните години темата за цените на основните хранителни продукти се превърна в един от най-сериозните икономически и социални проблеми. Поскъпването на храните, горивата, електроенергията и суровините натоварва домакинствата, особено хората с ниски доходи. Именно затова предложението за въвеждане на нулева ставка на ДДС върху социално полезни и жизнено необходими храни и напитки заслужава сериозно внимание.

Законопроектът предвижда промени в Закона за данък върху добавената стойност, като се създава нов член 36б. Според него с нулева ставка ще се облагат доставките на определени хранителни продукти и напитки от т.нар. малка потребителска кошница на Националния статистически институт. Това са продукти, които са от първа необходимост и имат най-голямо значение за домакинствата с ниски доходи.

Защо се предлага тази промяна?

Основната цел на законопроекта е да се намалят цените на най-необходимите храни. Вносителите посочват, че около 29% от българските граждани живеят в риск от бедност, а при хората с най-ниски доходи разходите за храна могат да достигнат до 40% от месечния им доход. Това означава, че всяко увеличение на цените на хляб, мляко, месо, зеленчуци, плодове и други основни продукти се усеща много по-силно от бедните домакинства.

Проблемът не е само в общата инфлация. В текста се посочва, че в България е налице и слаб регулаторен контрол, ниска конкурентоспособност на икономиката спрямо средноевропейските нива и външни фактори, свързани с поскъпването на горивата, торовете, алуминия и други суровини. Всичко това допълнително натиска цените нагоре.

Какво точно се предлага?

Предложението е доставките на определени основни храни и напитки да бъдат облагани с 0% ДДС. Това означава, че върху тях няма да се начислява стандартният данък добавена стойност от 20%.

Точно тук обаче е важно да има контрол. В законопроекта се предвижда Министерството на финансите заедно с Министерството на земеделието и храните да изработят правилник и наредба за прилагането на мярката. Целта е да има точна спецификация на продуктите, освободени от ДДС, за да се избегнат злоупотреби и неправилно тълкуване.

Ще поевтинеят ли храните?

Това е най-важният въпрос. Самото премахване на ДДС не гарантира автоматично, че крайните цени ще паднат със същия размер. Причината е, че между производителя и потребителя има търговци, доставчици и посредници. Ако липсва контрол, част от намалението може да остане като по-висока печалба по веригата, вместо да стигне до потребителя.

Какъв ще бъде ефектът върху бюджета?

Намаляването на ДДС върху основни храни ще доведе до спад в приходите от ДДС. Това е нормално, защото държавата доброволно се отказва от част от приходите си, за да облекчи гражданите.

В текста обаче се посочва, че този спад може да бъде частично компенсиран от други приходи — пример, че само събраният ДДС от горива през март бележи годишен ръст от 23,9%.

Социалният ефект

Най-силният аргумент в полза на нулевата ставка е социалният. В България значителна част от населението отделя голям дял от доходите си за храна. За тези хора поевтиняването на основните продукти не е удобство, а необходимост.

Когато хлябът, млякото, сиренето, яйцата, месото, плодовете и зеленчуците поскъпват, това не удря еднакво всички. Човек с висок доход може да понесе по-високи цени. Но семейство с ниски доходи много по-бързо стига до лишения. Затова намаляването на ДДС върху основни храни може да бъде инструмент за борба със социалното неравенство.

В същото време управляващите трябва да намерят начин за намаление на част от разходи за да покрият това намаление на приходи и тогава мярката ще постигне търсен социален ефект за 40% от население, без да вреди на бюджета, което по същество е пример за добро управленско решение.