24 май 2026 г. · Редакцията

    Инфлация в България през април 2026: ИПЦ и цените

    Какво измерва ИПЦ и защо личните разходи се различават от средната инфлация? Анализ за България през април 2026 г. на цените и потребителската кошница.

    Сподели:

    Към април 2026 г. годишната инфлация в България, измерена чрез Индекса на потребителските цени (ИПЦ), достига 6.8%, а месечната инфлация е 1.8%.

    На пръв поглед числото от 6.8% изглежда сравнително умерено. За много домакинства обаче реалното усещане е, че животът е поскъпнал значително повече. Причината е, че ИПЦ измерва средно изменение на цените в цялата икономика.

    Какво представлява ИПЦ

    Индексът на потребителските цени е официалният показател за инфлацията в България, изчисляван от Националния статистически институт.

    НСИ следи цените на хиляди стоки и услуги в страната и ги групира в т.нар. „потребителска кошница". Всяка група има различна тежест според това колко харчат домакинствата за нея.

    Основните групи в ИПЦ са:

    • Храни и безалкохолни напитки
    • Алкохол и цигари
    • Жилища, вода, електроенергия и горива
    • Облекло и обувки
    • Транспорт
    • Здравеопазване
    • Комуникации
    • Образование
    • Развлечения и култура
    • Ресторанти и хотели
    • Лични грижи и разни услуги

    През април 2026 г. най-силно поскъпват (според ИПЦ):

    • транспортът – +9.0%
    • облекло и обувки – +7.9%
    • храните и напитките – +1.7% само за месец

    Общата инфлация от началото на 2026 г. достига 3.7%.

    Това се различава значително от действителността – чуваме ежедневно данни за инфлация, които нямат нищо общо с действителното поскъпване на стоки и услуги, което дефинира нуждата от разработване на нов индекс, измерващ реалното поскъпване.

    Защо ИПЦ често изглежда по-нисък от реалното поскъпване

    Основният проблем е, че ИПЦ е среден показател.

    Друг важен фактор е, че ИПЦ съдържа и категории с по-слабо поскъпване:

    • техника
    • телекомуникации
    • някои промишлени стоки

    Те „дърпат надолу" средната стойност, въпреки че хората ежедневно усещат най-вече скока при:

    • храните
    • услугите
    • наемите
    • горивата

    Пример: козметичните услуги

    Добър пример за разликата между официалната инфлация и реалното усещане са козметичните услуги.

    В ИПЦ те попадат в групата „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги".

    Официално тази група поскъпва с около 6.7% на годишна база към април 2026 г.

    На практика обаче много услуги в сектора са поскъпнали значително повече за последната година. Практически се случи това, което се очакваше от въвеждането на еврото – цените се смениха, като просто 1 лев стана 1 евро.

    Например, ако маникюр е струвал 25 лв., а днес струва 25 евро, реалното поскъпване е:

    100% – многократно над официалната годишна инфлация.

    Разликата между статистиката и ежедневието

    ИПЦ е полезен икономически показател, но той не описва еднакво добре реалността за всички хора.

    Затова често се получава следното:

    • официалната инфлация е 6–7%
    • а домакинствата усещат 50–100% ръст на разходите си

    Това е особено видимо при:

    • услуги
    • храни
    • заведения
    • ремонти
    • козметика
    • здравни услуги

    Подобни разминавания често се обсъждат и публично, като много хора сравняват официалната статистика със собствените си сметки и реални разходи. Това, което чуват от официалната статистика, не съответства на видимото при четене на етикетите на стоките и услугите.

    Сподели: