Финансово грамотни, но на парче: защо българските ученици все още не са подготвени за света на парите

Проучванията показват, че финансовите знания сред младите не са резултат толкова от училищното обучение, колкото от личен интерес и разговори в семейството. Има, разбира се, и „бели лястовици“ — ученици с познания над средното ниво, обикновено защото се занимават с бизнес от малки.

Финансовата грамотност все още не е достатъчно систематично застъпена в българското образование. Учениците притежават задълбочени знания по много предмети, а липсват основни понятия във финансите. Въпреки че все по-рано започват да използват дигитални услуги, онлайн банкиране и електронна търговия, училището не ги подготвя в достатъчна степен за реалните финансови решения, които ги очакват като възрастни.

Финансови знания без отделен предмет

В момента финансовата грамотност не се изучава като самостоятелен учебен предмет. Отделни елементи от нея присъстват в дисциплини като „Технологии и предприемачество“ и „Гражданско образование“, където учениците се запознават с теми като бюджет, разходи, предприемачество и основи на икономиката.

Експерти обаче посочват, че този подход вече не е достатъчен. В свят, в който финансовите услуги стават все по-достъпни, а рисковете — от онлайн измами до необмислено кредитиране — нарастват, младите хора имат нужда от практически умения, а не само от отделни понятия.

Данните от международното изследване PISA показват, че българските ученици изостават значително спрямо връстниците си от други държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Страната ни се нарежда на 15-о място от 20 държави по финансова грамотност.

Дигиталното поколение и новите финансови рискове

Тенденцията се забелязва: интересът на учениците към финанси расте, което е свързано и с начина, по който младите хора използват технологиите. Все още обаче нивото е ниско.

Все повече тийнейджъри пазаруват онлайн и имат достъп до дигитални финансови инструменти още преди да са изградили стабилни навици за управление на пари.

Според специалистите това налага по-ранно и практическо обучение — такова, което да обяснява не само какво е кредит или банкова карта, но и как се сравняват финансови продукти, как се планира бюджет и как се разпознават рискови предложения.

Особено значение имат знанията за бързите кредити — статистиката в България показва много млади хора с проблеми с кредитите.

От теория към реалния живот

Експерти отбелязват, че финансовата грамотност не се изчерпва с научаването на термини. Учениците трябва да развиват умения за вземане на решения, планиране, критично мислене и разбиране на последствията от финансовия избор.

Най-успешният модел е съчетание между теория и практика — чрез реални ситуации, симулации, задачи и връзка с ежедневието. Тъй като промяната в учебните програми е тромава, следва да се търсят алтернативи — допълнителни курсове по финанси, особено за последните класове.

План за промяна до 2031 г.

На този фон Министерството на финансите предложи петгодишен план за действие към Националната стратегия за финансова грамотност. Сред предвидените мерки са:

• актуализиране на учебното съдържание;
• разработване на специализирани програми за ученици;
• обучение на учители;
• създаване на онлайн платформа с безплатни образователни материали.

Целта е финансовото образование да стане по-достъпно и практично, като се включат както училищата, така и неправителствени организации и други партньори.