ЗАЩО ПРАВИТЕЛСТВОТО НЕ ТРЯБВА ДА ВЗЕМА НОВИ ЗАЕМИ

Вземането на държавни заеми често се представя като лесно решение на бюджетни проблеми. Когато хазната има недостиг, заемът изглежда като бърз начин да се осигурят средства за пенсии, инфраструктура или социални разходи. Но зад тази привидна финансова стабилност се крият сериозни рискове за икономиката и за бъдещите поколения.

1. Дълговете се плащат от гражданите

Нито един държавен заем не е „безплатен“. В крайна сметка той се изплаща чрез данъците на хората и бизнеса. Когато правителството взема нов заем днес, то реално прехвърля финансовата тежест върху утрешните данъкоплатци.

2. Лихвите изяждат бюджета

Колкото повече дълг има една държава, толкова повече средства от бюджета отиват за изплащане на лихви.

Когато значителна част от бюджета се насочва към обслужване на стари заеми, държавата започва да работи за кредиторите, а не за своите граждани.

3. Опасността от увеличаване на лихвите

Един от най-сериозните рискове при новите заеми е повишаването на лихвените проценти — тенденция, която започва да става все по-реална. Очаква се ЕЦБ да увеличи два пъти тази година лихвите. В периоди на инфлация, икономическа нестабилност или глобални финансови сътресения международните пазари започват да изискват по-висока доходност, за да отпускат средства.

При натрупване на голям дълг дори малко увеличение на лихвите може да струва милиарди допълнителни разходи за бюджета. Така страната попада в опасен цикъл — вземат се нови заеми, за да се изплащат старите.

4. Заемите често прикриват лошо управление

Лесният достъп до кредит може да създаде илюзията, че финансовите проблеми са решени. Вместо да провежда реформи, да намалява неефективните разходи и да повишава събираемостта на приходите, правителството може просто да „запушва дупки“ с нови заеми.

Това отлага решаването на реалните проблеми и ги прави още по-тежки в бъдеще.

5. Кризи могат да направят дълга непосилен

Икономическите условия се променят. При криза, рецесия или покачване на лихвените проценти обслужването на дълга може рязко да поскъпне.

Историята познава множество примери на държави, които са изпаднали в тежки финансови затруднения именно защото са разчитали прекомерно на заемно финансиране, като България попада в тази категория.

6. Заеми трябва да се вземат само за реални активи с доходност

Ако държавата все пак прибягва до заемно финансиране, то трябва да бъде насочено единствено към инвестиции в реални активи, които носят икономическа възвръщаемост.

Такива могат да бъдат:

• енергийна инфраструктура;
• индустриални зони;
• транспортни коридори;
• пристанища и логистични центрове;
• модернизация на електропреносната мрежа;
• водни и енергийни проекти;
• технологични и производствени паркове.

Подобни инвестиции създават:

• работни места;
• икономически растеж;
• по-високи данъчни приходи;
• дългосрочна конкурентоспособност.

Когато заемът се използва за актив, който генерира бъдещи приходи или увеличава производителността на икономиката, той може да бъде оправдан. Но когато се използва за текущи разходи, администрация или краткосрочни политически цели, дългът се превръща в тежест без реална възвръщаемост.

Разликата е същата като между човек, който тегли кредит за бизнес или жилище, и човек, който тегли кредит, за да покрива ежедневни разходи. В първия случай заемът може да създаде стойност, а във втория често води до финансова зависимост.

Заключение

Новите държавни заеми може да изглеждат като удобно краткосрочно решение, но често водят до дългосрочни проблеми. Особено опасно е, когато лихвите започнат да се повишават, защото тогава цената на дълга нараства много по-бързо от възможностите на икономиката.

Заемите могат да бъдат оправдани само ако се използват разумно — за инвестиции в реални активи, които създават доходност и подпомагат развитието на държавата. Финансирането на текущо потребление чрез дълг е модел, който рано или късно води до финансова нестабилност.

Отговорното управление изисква дисциплина, реформи и устойчиво планиране, а не натрупване на задължения.

Силната държава не е тази, която може да вземе най-големия заем, а тази, която може да се развива без да живее на кредит.