Бюджетът на България за 2026 и 2027 г. – „Алиса в страната на чудесата" или „Алиса в огледалния свят"

България влиза в Процедура при прекомерен дефицит, защото реалният бюджетен дефицит е над прага от 3% от БВП, а прогнозите на Европейската комисия сочат дефицит от 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. За да излезе страната от процедурата, ще е необходима едновременно краткосрочна фискална „корекция" и средносрочен план, който да върне дефицита под 3% и да стабилизира дълга в рамките на новите фискални правила на ЕС.

Какво означава процедурата по свръхдефицит

Процедурата при прекомерен дефицит се задейства, когато бюджетният дефицит надхвърли 3% от БВП или държавният дълг превиши 60% от БВП и не намалява достатъчно бързо според критериите на Пакта за стабилност и растеж.

След откриване на процедурата Комисията формулира препоръки в рамките на „корективното рамо" на фискалните правила – държавата трябва да представи и изпълнява средносрочен план за консолидация, който да доведе дефицита под 3% в договорен срок.

Състояние на българските финанси – дефицит и дълг

По оценки на Комисията бюджетният дефицит вече е бил над 3% от БВП през изминалата година и се очаква да остане над референтната стойност в следващите години, ако не се предприемат корективни мерки. Като основни двигатели на дефицита се посочват:

• нарастващи разходи за пенсии и социални плащания;
• силен натиск за увеличение на заплати (особено в отбраната и сигурността);
• значителни трансфери към енергийния сектор.

Ключови препоръки на Европейската комисия

При прекомерен дефицит Комисията обичайно дава шестмесечен срок за предприемане на ефективни мерки. Препоръките включват:

• Фискална консолидация чрез ограничаване на автоматичното нарастване на разходите, особено за заплати и социални плащания.
• Преглед на публичните инвестиции и по-строг контрол върху обществените поръчки.
• Съкращения и оптимизация в държавната администрация за намаляване на издръжката.
• Мерки срещу сивата икономика и повишаване събираемостта на данъци и акцизи.
• Изготвяне на средносрочна бюджетна прогноза с консервативни приходи и реалистични разходи.

Предложен сценарий: корекция през 2026 г. и стабилизиране през 2027 г.

На база на описаните данни може да се очертае реалистичен „двустъпков" сценарий, който да позволи на България да излезе от процедурата в рамките на две години.

Стъпка 1: Реалистичен бюджет за 2026 г. с признаване на натрупаните разходи

Първа необходима мярка е изготвяне и приемане на бюджет за 2026 г., който:

• Включва всички натрупани, но неразплатени разходи (около 3 млрд. евро), така че дефицитът да отразява реалната фискална позиция, а не изкуствено „смачкани" числа.
• Предвижда емисия на нов държавен дълг в размер около 3 млрд. евро, за да покрие тези стари задължения и да нормализира плащанията по веригата на доставчици и публични системи.

Това ще доведе до временно повишаване на дефицита до около 4% от БВП за 2026 г., но за сметка на това ще очисти фискалната позиция от скрити дефицити и отложени плащания. Така се спира практиката дефицитът да се „скрива" в задължения на болници, пътища, енергийни дружества и други публични структури, което е една от причините за загуба на доверие от страна на ЕК.

Стъпка 2: Строг бюджет за 2027 г. с дефицит до 3%

Успоредно с изпълнението на бюджета за 2026 г. трябва да започне подготовка на бюджета за 2027 г., който да бъде:

• Изграден с максимален дефицит до 3% от БВП в съответствие с критериите на ЕС.
• Конструиран така, че нов дълг се тегли единствено за рефинансиране на падежиращи стари заеми, а не за финансиране на допълнителен дефицит.
• Придружен от средносрочна тригодишна прогноза, която показва стабилен дефицит под 3% и контролирано нарастване (или стабилизиране) на дълга.

Критично е този бюджет за 2027 г. да бъде разработен и приет до края на ноември 2026 г., за да демонстрира навреме пред ЕК и Съвета на ЕС, че България има ясен и изпълним план за връщане към фискална дисциплина.

Как това води до прекратяване на процедурата

Ако България:

• покаже прозрачност чрез бюджет за 2026 г., който включва всички отложени разходи и финансира честно дефицита с приблизително 3 млрд. евро дълг;
• след това представи средносрочен план и бюджет за 2027 г. с дефицит до 3%, приет в края на 2026 г.;
• и реално следва пътеката на консолидация (ограничаване на разходите, повишаване на събираемостта, контрол върху трансферите),

тогава Европейската комисия може да препоръча на Съвета на ЕС прекратяване на процедурата по свръхдефицит, тъй като ще е налице устойчиво връщане под прага от 3% в рамките на тригодишния хоризонт.

Основни изводи от „Алиса в Огледалния свят" и българският бюджет

Светът невинаги се подчинява на обичайната логика, така е и бюджетът към май 2026 г. В Огледалния свят всичко изглежда обърнато — времето, пространството, правилата. Това показва, че понякога трябва да мислим извън стандартното.

Властта и правилата понякога са нелепи, такъв е и бюджетът на касова основа. Много от героите се държат важно, дават заповеди или създават правила без истински смисъл. Това е критика към обществото, в което често се следват правила само защото „така трябва", т.е. замаскиране на дадени разходи, за да изпълним критерии за 3% дефицит.

Пътешествието изисква правилен подход, също и бюджетът. Цялото пътешествие на Алиса е като шахматна партия. Тя се движи напред, преминава през препятствия и накрая достига целта си. Това показва, че при наличие на трудности е нужна незабавна преоценка и действия за решаване на проблемите.