4 май 2026 г. · Редакцията

    Брутен външен дълг. Кредитна задлъжнялост на фирми и домакинства. Основни изводи

    Към края на 2025 г. брутният външен дълг на България достига ~54,2 млрд. евро (~47–48% от БВП), с ръст на държавния дълг и силен кредитен импулс при домакинствата.

    Сподели:

    1. Брутен външен дълг

    Според последните налични данни на БНБ и МФ, към края на 2025 г. брутният външен дълг (БВД) на България достига приблизително 54,2 млрд. евро, което представлява ръст от около 11% спрямо края на 2024 г. (49 млрд. евро).

    Това съответства на приблизително 47–48% от БВП, при запазване на близко до 2024 г. ниво на номиналния БВП и реален растеж около 3,1%.

    Структура по сектори

    Структурата по сектори се изменя чувствително в полза на държавното управление, основно вследствие на ново външно финансиране чрез облигационни емисии:

    • Държавен дълг (сектор „Държавно управление"): около 17,6 млрд. евро (приблизително 32–33% от БВД; около 15% от БВП).
    • Дълг на БНБ: остава относително ограничен – около 2 млрд. евро (около 4% от БВД), основно към МВФ.
    • Дълг на търговските банки: лек ръст спрямо 2024 г., приблизително до 9–9,5 млрд. евро (около 17–18% от БВД), в унисон с продължаващо кредитиране и външно рефинансиране на част от пасивите.
    • Дълг на други сектори (финансови и нефинансови компании): стабилизиране около 12,5–13 млрд. евро (23–24% от БВД), без значителни нови нетни задължения.
    • Вътрешнофирмено кредитиране (преки инвестиции): приблизително 13–13,2 млрд. евро (около 24% от БВД), с леко нарастване спрямо 2024 г. при запазване на дела му в общата структура.

    2. Анализ и тенденции

    Нарастване в номинално изражение

    Брутният външен дълг ускорява ръста си през 2025 г., увеличавайки се с около 5,2 млрд. евро спрямо края на 2024 г., което е по-силен темп спрямо предходната година.

    Държавният дълг нараства особено значимо – с над 5 млрд. евро на годишна база към средата на 2025 г., вследствие на активното използване на външните пазари за финансиране на бюджетните дефицити и рефинансиране на стари задължения.

    В резултат на това съотношението ДД/БВД се повишава рязко – от около 12% през 2024 г. до над 30% през 2025 г., което означава, че държавата вече заема по-централна роля в структурата на външния дълг. Частният сектор също увеличава задълженията си, но с далеч по-умерен темп, основно при банките, докато при нефинансовите предприятия няма съществена експанзия на външното финансиране.

    3. Съотношение БВД/БВП

    Независимо от номиналното нарастване на БВД, съотношението БВД/БВП остава около и малко под 50%, което е близко до нивата от 2024 г. Това е следствие от устойчивия растеж на икономиката – прогнозен реален ръст около 3,1% за 2025 г., подкрепен от силно вътрешно търсене и растящи доходи.

    На пръв поглед това поддържа външния дълг в „умерена" зона, но промяната в структурата – повече държавен дълг за сметка на частния – означава по-висока концентрация на риска в публичния сектор. Това увеличава чувствителността на бюджета към външни шокове (лихвени нива, пазарен риск, промени в рейтинга), дори при относително стабилно БВД/БВП.

    4. Кредитна задлъжнялост

    Кредитната задлъжнялост на нефинансовите предприятия и домакинствата през 2025 г. нараства значително – до около 50 млрд. лв. при фирмите и 56 млрд. лв. при домакинствата (25% от БВП), с двуцифрен годишен ръст, но все още ниски NPL нива.

    4.1 Фирмена задлъжнялост (нефинансови предприятия)

    Към края на 2025 г. кредитите към нефинансови предприятия достигат около 50–51 млрд. лв., с годишен ръст 8–9% (напр. 50,804 млрд. лв. към Q2, 50,262 млрд. лв. към юни).

    Броят на кредитите нараства с 7–8% (158 хил. към Q2), отразявайки търсене за оборотни средства и инвестиции. Включително лизинг и небанкови – общият размер е близо 54–55 млрд. лв., с ниски NPL около 5%.

    4.2 Домакинска задлъжнялост

    Кредитите към домакинства възлизат на 56,139 млрд. лв. към декември 2025 г. (25% от БВП), с годишен ръст 21,1%.

    • Ипотечни кредити: 32,9 млрд. лв. (+28,2% годишно; нови отпускания +11–20% месечно).
    • Потребителски кредити: 21,348 млрд. лв. (+13,3% годишно).

    NPL остават ниски (<4%), но има признаци за леко влошаване.

    4.3 Лихвени нива и качество

    • Лихви: жилищни ~2,48%; потребителски ~9,43%; фирмени ~4–5%; ОЛП 1,81%.
    • Качество: NPL стабилни, но БНБ отбелязва тревожни сигнали за леко влошаване.

    Изводи

    Изводите са налични след регистрация с имейл.

    Сподели: