9 септември 2026 г. · Редакцията
Богатството на българите расте, но остава концентрирано в имоти и кредити
Брутното богатство на българските домакинства достига 554,87 млрд. евро, но близо три четвърти от него е в недвижими имоти, а само 5% от финансовите активи са в акции и облигации. Защо диверсификацията е ключът към реална финансова независимост.

Богатството на българите расте, но остава концентрирано в имоти и кредити
Българските домакинства са увеличили значително богатството си през 2025 г., но зад впечатляващите номинални числа стои една важна особеност – по-голямата част от натрупаното богатство е концентрирана в жилища, докато инвестициите във финансови активи остават ограничени. Това е един от основните изводи от второто издание на „Индекс Богатство на българите“, представено от икономиста Стоян Панчев от ЕКИП и финансовия експерт и основател на Tavex Макс Баклаян.
Над 550 млрд. евро брутно богатство
Според анализа към края на 2025 г. брутното богатство на българските домакинства достига 554,87 млрд. евро, или над 1 трилион лева. Само за една година то се увеличава с 71 млрд. евро, или 14,6%.
В номинално изражение богатството вече се равнява на около 478% от БВП на България. Средно това означава около 75 383 евро на човек и 193 627 евро на домакинство. Тези стойности обаче са статистическа средна величина и не означават, че богатството е равномерно разпределено. Самите автори подчертават наличието на значително неравенство при разпределението на активите и доходите.
Важно е да се направи разлика между брутно и нетно богатство. Брутното включва стойността на активите, притежавани от домакинствата, докато при нетното се приспадат задълженията им, основно жилищните кредити.
40% от ръста е свързан с инфлацията
На пръв поглед увеличението на богатството изглежда впечатляващо. Но номиналната стойност не трябва да се бърка с реално увеличаване на покупателната способност.
По данни от анализа индексът на брутното богатство се увеличава с 36 пункта през 2025 г., докато коригираната с инфлацията стойност нараства с 20 пункта. Според Стоян Панчев около 40% от увеличението на индекса през 2025 г. се дължи на инфлацията.
Това е съществен извод за всеки спестител.
Ако например един имот струва 200 000 евро, а няколко години по-късно пазарната му цена е 300 000 евро, собственикът изглежда значително по-богат. Но ако през същия период цените на стоките и услугите са се увеличили съществено, реалното увеличение на покупателната способност е по-малко.
Именно затова богатството трябва да се измерва не само в номинални евро, но и в реално изражение.
Имотите са големият двигател на богатството
Най-важният резултат от изследването е структурата на богатството.
От общото брутно богатство:
- 420 млрд. евро са стойността на жилищата;
- 98 млрд. евро са финансовите активи на домакинствата.
Така около три четвърти от богатството е концентрирано в недвижими имоти.
Това обяснява и защо ръстът на цените на жилищата има толкова голямо значение за статистическото богатство на населението.
Според анализа стойността на жилищната собственост се е увеличила с 16,4%, или приблизително 59 млрд. евро, през 2025 г. Същевременно жилищните кредити са нараснали с 28,2%.
Още по-показателно е, че около 90% от увеличението на нетното богатство през 2025 г. идва от повишаването на стойността на жилищата.
Това показва колко силно богатството на българските домакинства зависи от един-единствен клас активи.
Българинът спестява, но не инвестира достатъчно
Структурата на финансовото богатство показва още по-ясно проблема.
От финансовите активи на домакинствата:
| Финансов актив | Дял | Стойност |
|---|---|---|
| Депозити и пари в брой | 41% | 56 млрд. евро |
| Собственост в бизнеси | 31% | 41,9 млрд. евро |
| Застраховки и пенсионни схеми | 14% | 18,4 млрд. евро |
| Други сметки за получаване | 9% | — |
| Акции, облигации, крипто и други инвестиции | 5% | 6,7 млрд. евро |
Това означава, че само 5% от финансовите активи на домакинствата са инвестирани в акции, облигации, борсово търгувани инструменти и криптоактиви.
И тук се намира един от най-съществените проблеми, очертани от анализа: българските домакинства имат значителни активи, но портфейлите им са слабо диверсифицирани.
Българите са богати на имоти, но бедни на финансови инвестиции
Точно тук се откроява основният дисбаланс в структурата на българското богатство.
Средностатистическият българин може да притежава жилище с висока пазарна стойност, но в същото време да има сравнително малко финансови активи.
Това създава концентрационен риск.
Ако почти целият капитал на едно домакинство е в един апартамент или няколко имота, неговото финансово състояние зависи в голяма степен от:
- цените на недвижимите имоти;
- лихвените проценти;
- достъпа до банково кредитиране;
- демографските тенденции;
- доходите на населението;
- състоянието на икономиката.
При диверсифициран портфейл рискът се разпределя между различни класове активи – например акции, облигации, злато, кеш и недвижими имоти.
Кредитът увеличава богатството – но и неравенството
Друг важен извод от анализа е връзката между банковото кредитиране и цените на имотите.
Жилищните кредити са нараснали с 28,2% през 2025 г., след ръст от 26,3% през 2024 г. и 23,2% през 2023 г.
Това означава, че последните години са период на изключително бързо разширяване на жилищното кредитиране.
Когато кредитът расте бързо, а предлагането на жилища не се увеличава със същата скорост, част от допълнителното търсене се капитализира в цените на имотите.
Така се получава интересен ефект:
собствениците на имоти забогатяват, докато хората без имот трябва да плащат все по-висока цена, за да придобият такъв.
Именно това според анализа допринася за увеличаване на имущественото неравенство.
11 години ръст – но инфлацията пречи
В по-дългосрочен план картината също е показателна.
За периода от 2015 до 2025 г. богатството на домакинствата се е увеличило приблизително 2,8 пъти номинално, но след отчитане на инфлацията реалният ръст е около 2 пъти.
Тоест значителна част от впечатляващия номинален ръст на богатството не представлява реално увеличение на покупателната способност.
Това е една от най-важните поуки за домакинствата:
Не е достатъчно да притежаваме активи. Важно е активите ни да растат по-бързо от инфлацията.
Еврозоната: почти 900 млн. лева кеш се връщат в банковата система
Анализът разглежда и ефекта от преминаването към еврото.
Според Стоян Панчев през 2025 г. банкнотите и монетите в обращение при домакинствата намаляват с 43%. Това е свързано с автоматичното превалутиране в банковата система и връщането на почти 900 млн. лева кеш в банките.
Но авторите подчертават, че това не е основната причина за големия ръст на депозитите. Според тях водещ фактор е разрастването на банковото кредитиране.
Какво означават данните за обикновения инвеститор?
Докладът всъщност поставя един много важен въпрос:
Достатъчно ли е да притежаваме жилище, за да бъдем финансово независими?
Данните показват, че българският модел на натрупване на богатство е силно концентриран около недвижимите имоти.
Затова финансовите инвестиции трябва да бъдат разглеждани като допълнение към недвижимото имущество, а не непременно като негов заместител.
Например дългосрочен портфейл от диверсифицирани ETF-и може да даде на домакинството експозиция към стотици или хиляди компании по света, без да е необходимо да закупува физически имот.
Най-важният извод: трябва да преминем от спестяване към инвестиране
Второто издание на „Индекс Богатство на българите“ показва парадокс.
Българите никога не са притежавали толкова много богатство, но структурата на това богатство остава небалансирана.
Имотите са основният двигател на увеличението, банковото кредитиране продължава да расте бързо, а финансовите инвестиции заемат едва 5% от финансовите активи.
Това означава, че следващата стъпка за българските домакинства не е просто да спестяват повече, а да се научат как да управляват и инвестират спестените средства.
Както отбелязва Стоян Панчев, подобряването на финансовата грамотност е необходимо, за да могат хората сами да разберат значението на диверсификацията.
Статията е създадена с авторски коментари и анализи, публична информация и ИИ.