Българските публични финанси под натиск: проблемът не е плоският данък, а слабият контрол върху разходите

България е изправена пред сериозно икономическо предизвикателство — от една страна трябва да запази устойчивостта на публичните си финанси, а от друга да подобри справедливостта и ефективността на данъчната си система. Това е основен акцент в доклада на Европейската комисия, в който са отправени препоръки към страната в рамките на Европейския семестър.

Един от най-обсъжданите елементи в доклада е данъчната система на България и по-конкретно плоският данък върху доходите от 10%, като хората с по-ниски доходи усещат данъчното облагане по-тежко, докато лицата с по-високи доходи реално понасят малко по-ниска относителна тежест.

Това поставя въпроса дали българската данъчна система е достатъчно справедлива. Но тук трябва да се направи важна разлика: проблемите с бюджета не започват от самия плосък данък, а от начина, по който държавата управлява разходите си.

Растящи разходи без стабилно финансиране

В доклада се посочва, че през последните години публичните разходи в България са нараснали значително. Най-видимо това се случва при пенсиите, социалните плащания и заплатите в публичния сектор.

На пръв поглед тези разходи могат да бъдат защитени политически — пенсиите трябва да бъдат адекватни, публичният сектор трябва да има нормално заплащане, а социалните помощи са важни за уязвимите групи. Проблемът обаче е, че увеличенията често са финансирани чрез краткосрочни и временни мерки, а не чрез стабилни структурни решения.

Демографията ще натиска бюджета още повече

Европейската комисия обръща внимание и на още един сериозен фактор — застаряването на населението. България е страна с неблагоприятна демографска структура. Все повече хора излизат от пазара на труда, а броят на работещите, които финансират системата чрез данъци и осигуровки, намалява.

Това означава, че през следващите години ще има още по-силен натиск върху:

• пенсионната система,
• здравеопазването,
• социалните плащания,
• публичните услуги.

Към това се добавя и необходимостта от по-високи разходи за отбрана и сигурност. В условията на нестабилна международна среда тези разходи вероятно ще продължат да растат.

Така държавата попада в трудна ситуация: има повече нужди, повече постоянни разходи и ограничена способност да ги финансира.

Дефицитът расте

Според доклада дефицитът в бюджета се увеличава от 3% от БВП през 2024 г. до 3,5% от БВП през 2025 г. Основните причини са увеличението на заплатите в публичния сектор, особено в секторите отбрана и сигурност, ръстът на социалните разходи, автоматичното индексиране на пенсиите и инвестиционните субсидии към Българския енергиен холдинг.

Прогнозата на Европейската комисия от пролетта на 2026 г. е още по-притеснителна. Очаква се дефицитът да достигне 4,1% от БВП през 2026 г. и 4,3% от БВП през 2027 г.

Това вече показва структурен проблем. Дефицитът не е еднократно отклонение, а тенденция.

Дългът също се увеличава

Друг тревожен сигнал е нарастването на държавния дълг. Според доклада той се увеличава от 23,8% от БВП в края на 2024 г. до 29,9% от БВП в края на 2025 г.

Причините са свързани основно с капиталовите инжекции в Българския енергиен холдинг и Българската банка за развитие. Прогнозата е съотношението дълг към БВП да достигне 32,3% в края на 2026 г. и 35,5% в края на 2027 г.

Сивата икономика остава сериозен проблем

Европейската комисия отбелязва и друг важен проблем — България има една от най-големите оценени сиви икономики в Европейския съюз.

Това означава, че част от икономическата дейност остава извън официалната отчетност. Не се плащат данъци, не се внасят осигуровки, не се декларират реални доходи и обороти.

Това подкопава данъчната система и създава несправедливост. Едни фирми и граждани плащат коректно, а други избягват задълженията си. Така държавата губи приходи, а честният бизнес е поставен в по-лоша позиция.

Авторско мнение: проблемът не е в плоския данък, а в управлението на разходите

Често, когато бюджетът изпадне в затруднение, веднага започва разговор за вдигане на данъци. Това е лесният политически отговор.

България дълго време успяваше да поддържа стабилни публични финанси именно при тази данъчна система, почти няма година в която приходите от данъци да не се преизпълняват.

Затова по-големият проблем не е само колко събира държавата, а как харчи събраните пари.

Ако държавата увеличава постоянно заплати, пенсии, субсидии и административни разходи без ясен дългосрочен план, никаква данъчна система няма да бъде достатъчна. Дори да се повишат данъците, без контрол върху разходите след няколко години пак ще се появи дефицит.

Проблемът е в липсата на дисциплина, липсата на оценка на ефективността и в това, че твърде често разходите се правят с политическа цел, а не според реален икономически резултат.

Какви мерки са нужни?

Първата мярка трябва да бъде пълен преглед на публичните разходи. Държавата трябва ясно да покаже кои разходи дават реален резултат и кои съществуват само по инерция. Не е нормално всяка година бюджетът да расте, без обществото да вижда по-добро здравеопазване, образование, инфраструктура и администрация.

Втората мярка е ограничаване на автоматичното увеличение на постоянни разходи, ако няма стабилни приходи зад тях. Пенсиите и заплатите трябва да се увеличават, но това трябва да става според реалните възможности на бюджета, а не само според политическия натиск.

Третата мярка е реформа в администрацията. България има нужда от по-малка, по-бърза и по-ефективна администрация. Дигитализацията трябва да намали разходите, а не просто да създава нови системи без реален ефект.

Четвъртата мярка е по-строг контрол върху държавните предприятия. Капиталовите инжекции в големи държавни дружества не трябва да се превръщат в постоянен начин за спасяване на лошо управление. Ако едно държавно дружество получава публични средства, трябва да има ясен план, срокове, отговорност и отчетност.

Петата мярка е борба със сивата икономика. Това не означава само повече проверки, а по-добра събираемост, електронни системи, контрол върху рискови сектори и реални санкции за укриване на обороти и осигуровки.