България между свръхдефицита и възстановяването: може ли негативният сценарий на ЕК да бъде обърнат до 2027 г.?

България влиза в период на засилен фискален натиск, след като Европейската комисия препоръча започване на процедура при прекомерен дефицит заради превишаване на референтния праг от 3% от БВП. Оценката на Комисията е, че консолидираният бюджетен дефицит е нараснал до 3.5% от БВП през 2025 г., а пролетната прогноза предвижда той да достигне 4.1% през 2026 г. и 4.3% през 2027 г.

Какво показват текущите данни

По предварителни данни на Министерството на финансите бюджетният дефицит към края на май 2026 г. се очаква да достигне около 2.5 млрд. евро. Това е съществено влошаване.

Прогнозата на Европейската комисия очертава и по-слаба макроикономическа картина: реалният растеж на БВП се очаква да бъде 2.5% през 2026 г. и 2.2% през 2027 г., докато инфлацията е прогнозирана на 4.2% през 2026 г. и 2.6% през 2027 г. Същевременно държавният дълг се очаква да нарасне от 29.9% от БВП през 2025 г. до 32.3% през 2026 г. и 35.5% през 2027 г.

Защо се стига до това влошаване

Според Комисията основните фактори зад разширяването на дефицита са устойчивият натиск от социалните разходи и възнагражденията в публичния сектор, както и продължаващите разходи за отбрана. По-слабият растеж на вътрешното търсене и отслабването на потребителското доверие също ограничават възможността приходите да компенсират разходния натиск.

Може ли тенденцията да бъде обърната

Негативните числа не означават, че сценарият е необратим. Ако правителството приложи навременна фискална консолидация, ограничи автоматичното нарастване на разходите и съчетае това с мерки за по-добра събираемост и ускоряване на инвестициите, е възможно траекторията да бъде подобрена още преди края на 2027 г.

Реалистичният положителен сценарий би изисквал три паралелни действия: първо, по-строга бюджетна рамка с контрол върху текущите разходи; второ, насочване на публичните средства към проекти с висок ефект върху растежа; и трето, възстановяване на доверието на бизнеса и домакинствата чрез предвидима икономическа политика. При такъв подход е защитима тезата, че до 2027 г. България може да се доближи до дефицит около 2%, икономически растеж над 3.5% и държавен дълг около 30% от БВП, но това следва да се разглежда като целеви политически сценарий, а не като текуща прогноза на Европейската комисия.

Какво ще бъде решаващо до 2027 г.

Решаващи ще бъдат качеството на следващите бюджети, скоростта на корекциите в разходната част и способността на кабинета да избегне нови постоянни ангажименти без устойчиво финансиране. От значение ще бъде и дали икономическата политика ще успее да ускори растежа над сегашната прогноза от 2.2% за 2027 г., защото по-високият номинален БВП автоматично подобрява и съотношението дълг към БВП.

Затова следващите 18 месеца ще бъдат тест не само за бюджетната дисциплина, но и за способността на България да премине от реактивно управление на дефицита към активна политика за растеж и стабилност. Успехът би означавал не просто излизане от процедурата по свръхдефицит, а възстановяване на фискалната предвидимост и по-силна позиция на страната в рамките на еврозоната.