3,37 млрд. лв. коригирани грешки в бюджетните отчети за 2024г. — какви мерки са наложителни

Грешки за 3,37 млрд. лв. са коригирани в годишните финансови отчети на министерства, ведомства, държавни висши училища и общини след намесата на Сметната палата. Данните са част от обобщения доклад на институцията за извършените през 2025 г. одити върху отчетите за 2024 г. и очертават положителна, но все още непълна тенденция към подобряване на финансовата отчетност в публичния сектор.

Устойчиво подобрение, но при значителен обем грешки

Наблюдава се ясно намаляване на стойността на коригираните грешки през последните години – от 6,8 млрд. лв. през 2022 г., до 4,55 млрд. лв. през 2023 г. и 3,86 млрд. лв. през 2024 г. Това показва ефективността на навременните корекции по време на одитите, но и потвърждава, че системните слабости все още генерират значителни отклонения.

Системни дефицити в отчетността

Анализът на периода 2017–2023 г. разкрива няколко устойчиви проблема:

• Чести промени в нормативната рамка и липса на достатъчно ясни указания от Министерството на финансите
• Недостиг на административен капацитет, особено в по-малките общини
• Липса на единна дигитална база данни за счетоводни записи
• Недобра организация на счетоводната дейност
• Слаб вътрешен контрол

Особено тревожен е високият дял на изцяло негативни одиторски мнения при общини с население под 100 000 души, което ясно корелира с ограничен административен ресурс.

Проблеми във вътрешния контрол

Сметната палата отчита, че първостепенните разпоредители с бюджет често не упражняват ефективен контрол върху подчинените структури и на практика разчитат външния одит да идентифицира грешките.

Най-често срещани грешки

При общините:

• Неправилно начисляване на амортизации
• Неточно отразяване на имоти – включително оценяване по данъчна стойност вместо по справедлива и липса на тестове за обезценка
• Некоректно отчитане на инвестиции в търговски дружества
• Грешки при класификация на капиталови разходи

При министерства, ведомства и държавни висши училища:

• Неправилно прилагане на Единната бюджетна класификация и Сметкоплана
• Липса на адекватен анализ на аванси към доставчици
• Грешки при амортизации след ремонти и обезценки
• Неправилно осчетоводяване на задбалансови позиции
• Неточности при отчитане на средства от ЕС

Ключовият структурен проблем

Съществен дефицит остава липсата на утвърдени счетоводни стандарти за публичния сектор в България. Това създава нееднородна практика и затруднява както отчетността, така и контрола.

Необходими мерки

Изводите от доклада предполагат няколко конкретни решения:

• Министерството на финансите да извърши целенасочен анализ на типичните грешки и да издаде задължителни и практически приложими указания
• Създаване на единна цифрова база данни за счетоводни записи чрез централизирана информационна система
• Приемане и внедряване на счетоводни стандарти за публичния сектор
• Укрепване на вътрешния контрол и административния капацитет, особено на местно ниво

Значение за фискалната политика

Необходимостта от бързи и професионални решения е особено остра на фона на високото преразпределение на публични средства – близо 50% от БВП чрез държавния бюджет. При такъв мащаб дори относително малки системни грешки могат да имат съществено влияние върху прозрачността, ефективността и доверието в публичните финанси.